Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
28 мар. 2020 г., 16:00

Игри на вятъра 

  Поэзия » Любовная
361 1 4

Душата ти е вихър сладострастен,

понесъл от капризната акация цветчета,

неукротим, прескочил в топлата ми пазва,

забравил после дълго да излезе.

Погъделичкал палаво гръдта ми,

усмихнат ме поглежда, уж виновен...

Да види сърдя ли се за играта,

или след миг отново да повтори.

И пак се спуска ниско до асфалта,

помита прах и листи непотребни.

Завихря се любовно във липата,

набрал поредния букет сърдечност.

А аз се смея, толкова е сладък –

по-щур ветрец не ме е имал...

С конец от паяжина го улавям,

във пазвата си го зашивам.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??