Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова) Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16
27 февр. 2008 г., 22:09

Икона

873 0 2

Икона

В свещения ти образ вярвам,

откъсваш се от мене на смоли;

как искам да те дишам, да те радвам,

а вместо слънце - сенки падат, и боли...

Молитстваш всеки път като те видя,

пронизваща си - Божии стрели.

Пред теб се кръстя, но след тебе

кръста си нося - бреме е и ме боли...

Умирам нежно в себе си и моля

духа ми да посрещнеш там,

където знам, че ще ме вярваш,

както приживе ти вярвах сам...

Прости ми, че сърцето си раздадох,

разкъсаха, съдраха го без жал.

За мъртвите аз хляба си подадох,

за живите - уви -

не ми остана хляб - боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Михайлова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0