Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16 12
27.02.2008 г., 22:09 ч.

Икона 

  Поезия » Бели стихове
536 0 2

Икона

В свещения ти образ вярвам,

откъсваш се от мене на смоли;

как искам да те дишам, да те радвам,

а вместо слънце - сенки падат, и боли...

Молитстваш всеки път като те видя,

пронизваща си - Божии стрели.

Пред теб се кръстя, но след тебе

кръста си нося - бреме е и ме боли...

Умирам нежно в себе си и моля

духа ми да посрещнеш там,

където знам, че ще ме вярваш,

както приживе ти вярвах сам...

Прости ми, че сърцето си раздадох,

разкъсаха, съдраха го без жал.

За мъртвите аз хляба си подадох,

за живите - уви -

не ми остана хляб - боли...

© Гери Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??