Икона
Икона
В свещения ти образ вярвам,
откъсваш се от мене на смоли;
как искам да те дишам, да те радвам,
а вместо слънце - сенки падат, и боли...
Молитстваш всеки път като те видя,
пронизваща си - Божии стрели.
Пред теб се кръстя, но след тебе
кръста си нося - бреме е и ме боли...
Умирам нежно в себе си и моля
духа ми да посрещнеш там,
където знам, че ще ме вярваш,
както приживе ти вярвах сам...
Прости ми, че сърцето си раздадох,
разкъсаха, съдраха го без жал.
За мъртвите аз хляба си подадох,
за живите - уви -
не ми остана хляб - боли...
© Гери Михайлова All rights reserved.
