8 окт. 2018 г., 16:03

Илюзии

528 4 2

 

Усмивка - сякаш струна водна

трепери и намига на звездите.

Земята полудява от доволство,

чаровно се завърта и въздиша. 

 

Пародия и плач притичват бързо

и облаци се струпват на небето.

Луната се е случила на пъзел - 

сън, мъгла забулват ветровете. 

 

Къде да видим всичката си сила,

сълзите стигат дъното на мрака.

Небето черно сякаш се е свило

и в ситните си мисли тихо трака. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Къде да видим всичката си сила,
    сълзите стигат дъното на мрака.
    Небето черно сякаш се е свило
    и в ситните си мисли тихо трака. "

    Това е много добре развит изказ, като внушение.
    По принцип, в творчеството си ти имаш доста добри попадения откъм тази страна.
    Пиши!
  • Палава и сякаш намигваща образност, в която елегантно и умело са вплетени и тъмни краски /особено във финалния куплет/. Трудно се пише такава поезия, но наслаждението на автор и читател от нея е двойно. Поздравявам те, Йоана!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...