8 окт. 2018 г., 16:03

Илюзии

524 4 2

 

Усмивка - сякаш струна водна

трепери и намига на звездите.

Земята полудява от доволство,

чаровно се завърта и въздиша. 

 

Пародия и плач притичват бързо

и облаци се струпват на небето.

Луната се е случила на пъзел - 

сън, мъгла забулват ветровете. 

 

Къде да видим всичката си сила,

сълзите стигат дъното на мрака.

Небето черно сякаш се е свило

и в ситните си мисли тихо трака. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Къде да видим всичката си сила,
    сълзите стигат дъното на мрака.
    Небето черно сякаш се е свило
    и в ситните си мисли тихо трака. "

    Това е много добре развит изказ, като внушение.
    По принцип, в творчеството си ти имаш доста добри попадения откъм тази страна.
    Пиши!
  • Палава и сякаш намигваща образност, в която елегантно и умело са вплетени и тъмни краски /особено във финалния куплет/. Трудно се пише такава поезия, но наслаждението на автор и читател от нея е двойно. Поздравявам те, Йоана!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...