8.10.2018 г., 16:03

Илюзии

532 4 2

 

Усмивка - сякаш струна водна

трепери и намига на звездите.

Земята полудява от доволство,

чаровно се завърта и въздиша. 

 

Пародия и плач притичват бързо

и облаци се струпват на небето.

Луната се е случила на пъзел - 

сън, мъгла забулват ветровете. 

 

Къде да видим всичката си сила,

сълзите стигат дъното на мрака.

Небето черно сякаш се е свило

и в ситните си мисли тихо трака. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Къде да видим всичката си сила,
    сълзите стигат дъното на мрака.
    Небето черно сякаш се е свило
    и в ситните си мисли тихо трака. "

    Това е много добре развит изказ, като внушение.
    По принцип, в творчеството си ти имаш доста добри попадения откъм тази страна.
    Пиши!
  • Палава и сякаш намигваща образност, в която елегантно и умело са вплетени и тъмни краски /особено във финалния куплет/. Трудно се пише такава поезия, но наслаждението на автор и читател от нея е двойно. Поздравявам те, Йоана!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...