Илюзии

Poetry

529 4 2

Усмивка - сякаш струна водна

трепери и намига на звездите.

Земята полудява от доволство,

чаровно се завърта и въздиша.

Пародия и плач притичват бързо

и облаци се струпват на небето.

Луната се е случила на пъзел -

сън, мъгла забулват ветровете.

Къде да видим всичката си сила,

сълзите стигат дъното на мрака.

Небето черно сякаш се е свило

и в ситните си мисли тихо трака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

"Къде да видим всичката си сила,
сълзите стигат дъното на мрака.
Небето черно сякаш се е свило
и в ситните си мисли тихо трака. "

Това е много добре развит изказ, като внушение.
По принцип, в творчеството си ти имаш доста добри попадения откъм тази страна.
Пиши!

2018-10-09T08:04:31+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Палава и сякаш намигваща образност, в която елегантно и умело са вплетени и тъмни краски /особено във финалния куплет/. Трудно се пише такава поезия, но наслаждението на автор и читател от нея е двойно. Поздравявам те, Йоана!

2018-10-08T23:07:18+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0