9 мая 2008 г., 21:58

Илюзия 

  Поэзия » Любовная
1027 0 3

Сама стоя и се взирам в тъмнината.
Душата страда, а плачът отеква в тишината.
И дъждовни капки по прозореца се стичат,
защото знаят, че боли ме да обичам.

Образа ти виждам в сенки непознати.
Приближаваш се до мен - аз държа ръката ти.
Целувка по челцето, леко ръкостискане,
прегръдка за последно и си казваме довиждане.

... И в този миг усещам самота.
Как всичко е било една илюзия.
И чувам как навън вали,
но празнота във мен остави ти!!!

 

© Ангелина Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??