9.05.2008 г., 21:58 ч.

Илюзия 

  Поезия » Любовна
1057 0 3

Сама стоя и се взирам в тъмнината.
Душата страда, а плачът отеква в тишината.
И дъждовни капки по прозореца се стичат,
защото знаят, че боли ме да обичам.

Образа ти виждам в сенки непознати.
Приближаваш се до мен - аз държа ръката ти.
Целувка по челцето, леко ръкостискане,
прегръдка за последно и си казваме довиждане.

... И в този миг усещам самота.
Как всичко е било една илюзия.
И чувам как навън вали,
но празнота във мен остави ти!!!

 

© Ангелина Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??