May 9, 2008, 9:58 PM

Илюзия 

  Poetry » Love
1055 0 3

Сама стоя и се взирам в тъмнината.
Душата страда, а плачът отеква в тишината.
И дъждовни капки по прозореца се стичат,
защото знаят, че боли ме да обичам.

Образа ти виждам в сенки непознати.
Приближаваш се до мен - аз държа ръката ти.
Целувка по челцето, леко ръкостискане,
прегръдка за последно и си казваме довиждане.

... И в този миг усещам самота.
Как всичко е било една илюзия.
И чувам как навън вали,
но празнота във мен остави ти!!!

 

© Ангелина Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??