Сама стоя и се взирам в тъмнината.
Душата страда, а плачът отеква в тишината.
И дъждовни капки по прозореца се стичат,
защото знаят, че боли ме да обичам.
Образа ти виждам в сенки непознати.
Приближаваш се до мен - аз държа ръката ти.
Целувка по челцето, леко ръкостискане,
прегръдка за последно и си казваме довиждане.
... И в този миг усещам самота.
Как всичко е било една илюзия.
И чувам как навън вали,
но празнота във мен остави ти!!!