24 мая 2009 г., 15:02

Има думи

997 0 13

             (на Тео)

 

 

има думи такива

с които аз мога

цялата песен 

на своя живот

да изпиша

в набъбнали рими

с безконечната

светла любов...

от които

вселената

пали звездите

и реките текат

все напред

и полетата

с цъфнали 

алени макове

се събират

в букет

от куплет

на картина

несложена в рамка

изрисувана

с пъстри треви...

тези думи

изпращам 

по вятъра

на любящите хора

с добрите очи...

има думи

те бликат 

от извори

на дълбоките

мои недра

но и едничка

сега ще ми стигне

от сърцето си

да благодаря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...