15 февр. 2019 г., 21:56

Има и такава любов 

  Поэзия » Философская
1096 8 5

Има и такава любов

 

Не си признава никой, но я има

там, в дън-душата някъде. Защото

тя винаги е скрита и незрима,

като маята сложена в тестото.

 

Тя никога от нас не си отива,

макар и пренебрегвана безгрижно.

Душата ни случайно ако кривне,

тя като куче раните и ближе.

 

И винаги, за всичко ни прощава.

Дори когато лъжем безогледно.

Когато се продаваме за слава.

Или когато кръшкаме на дребно.

 

Зад нас застава без да се срамува,

докато ние в себе си се крием.

Не се дарява, нито се купува.

Наричаме я вътрешна стихия.

………………………………

Дори и след поредната надежда

последна тя, затваря ни очите.

Един изконен зов за принадлежност.

Това е любовта…

Към нас самите.

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??