15 feb 2019, 21:56

Има и такава любов 

  Poesía » Filosófica
1076 8 5

Има и такава любов

 

Не си признава никой, но я има

там, в дън-душата някъде. Защото

тя винаги е скрита и незрима,

като маята сложена в тестото.

 

Тя никога от нас не си отива,

макар и пренебрегвана безгрижно.

Душата ни случайно ако кривне,

тя като куче раните и ближе.

 

И винаги, за всичко ни прощава.

Дори когато лъжем безогледно.

Когато се продаваме за слава.

Или когато кръшкаме на дребно.

 

Зад нас застава без да се срамува,

докато ние в себе си се крием.

Не се дарява, нито се купува.

Наричаме я вътрешна стихия.

………………………………

Дори и след поредната надежда

последна тя, затваря ни очите.

Един изконен зов за принадлежност.

Това е любовта…

Към нас самите.

 

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??