Има и такава любов
Има и такава любов
Не си признава никой, но я има
там, в дън-душата някъде. Защото
тя винаги е скрита и незрима,
като маята сложена в тестото.
Тя никога от нас не си отива,
макар и пренебрегвана безгрижно.
Душата ни случайно ако кривне,
тя като куче раните и ближе.
И винаги, за всичко ни прощава.
Дори когато лъжем безогледно.
Когато се продаваме за слава.
Или когато кръшкаме на дребно.
Зад нас застава без да се срамува,
докато ние в себе си се крием.
Не се дарява, нито се купува.
Наричаме я вътрешна стихия.
………………………………
Дори и след поредната надежда
последна тя, затваря ни очите.
Един изконен зов за принадлежност.
Това е любовта…
Към нас самите.
© Александър Калчев All rights reserved.
