15 авг. 2009 г., 15:22

Има надежда

1.4K 0 4

Заедно бяха в нощ и в ден,

но днес е денят на раздялата -

сърцата обвити са в мрака студен

и тръпки пролазват в телата.

 

Разделят се две пламтящи сърца,

горели в пожара любовен,

само черните въглените тлеят сега,

издига се дим тъй отровен.

 

Но има надежда, щом тлее жарта

за двете самотни сърца,

както Фениксът се ражда в пепелта,

така да се роди и любовта.

 

И осъзнали грешката, довела ги до края,

двете влюбени в захлас сърца,

че е страшно да си сам ще осъзнаят

и заедно ще продължат по пътя си...

Към Вечността!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелинда Дейвис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...