Има надежда
Заедно бяха в нощ и в ден,
но днес е денят на раздялата -
сърцата обвити са в мрака студен
и тръпки пролазват в телата.
Разделят се две пламтящи сърца,
горели в пожара любовен,
само черните въглените тлеят сега,
издига се дим тъй отровен.
Но има надежда, щом тлее жарта
за двете самотни сърца,
както Фениксът се ражда в пепелта,
така да се роди и любовта.
И осъзнали грешката, довела ги до края,
двете влюбени в захлас сърца,
че е страшно да си сам ще осъзнаят
и заедно ще продължат по пътя си...
Към Вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мелинда Дейвис Всички права запазени
