Aug 15, 2009, 3:22 PM

Има надежда

  Poetry » Love
1.3K 0 4

Заедно бяха в нощ и в ден,

но днес е денят на раздялата -

сърцата обвити са в мрака студен

и тръпки пролазват в телата.

 

Разделят се две пламтящи сърца,

горели в пожара любовен,

само черните въглените тлеят сега,

издига се дим тъй отровен.

 

Но има надежда, щом тлее жарта

за двете самотни сърца,

както Фениксът се ражда в пепелта,

така да се роди и любовта.

 

И осъзнали грешката, довела ги до края,

двете влюбени в захлас сърца,

че е страшно да си сам ще осъзнаят

и заедно ще продължат по пътя си...

Към Вечността!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мелинда Дейвис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....