Има нещо
Отзад напред, се чудя, ако почнеш
животът по-по-лесно ли изглежда?!
И вместо люляк – шушлякови нощи,
паничка време, вятърна надежда.
Как има нещо мило и прикотква
усмивките ни, спомня скрито детство,
изплъзнало се с лунната походка –
дали е старческо далекогледство?!
Щом слънцето потъне зад очите,
с увиснало шкембе се тътри зима.
Повярвай! Има нещо и личи си,
че аз и ти, и слънцето сме трима. 😊
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
благодаря ви за коментарите!
