10 oct 2021, 0:31  

Има нещо

547 6 7

Отзад напред, се чудя, ако почнеш

животът по-по-лесно ли изглежда?!

И вместо люляк – шушлякови нощи,

паничка време, вятърна надежда.

 

Как има нещо мило и прикотква

усмивките ни, спомня скрито детство,

изплъзнало се с лунната походка –

дали е старческо далекогледство?!

 

Щом слънцето потъне зад очите,

с увиснало шкембе се тътри зима.

Повярвай! Има нещо и личи си,

че аз и ти, и слънцето сме трима. 😊

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...