Отзад напред, се чудя, ако почнеш
животът по-по-лесно ли изглежда?!
И вместо люляк – шушлякови нощи,
паничка време, вятърна надежда.
Как има нещо мило и прикотква
усмивките ни, спомня скрито детство,
изплъзнало се с лунната походка –
дали е старческо далекогледство?!
Щом слънцето потъне зад очите,
с увиснало шкембе се тътри зима.
Повярвай! Има нещо и личи си,
че аз и ти, и слънцето сме трима. 😊
© Красимира Чакърова All rights reserved.
благодаря ви за коментарите!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
