Имането на мама
Имането на мама
Заминавам! Надалече ще пътувам,
стягам куфари - над тях умувам:
какво да сложа най-напред не знам
какво ли ще ми трябва там?!
Гледа ме и чуди ми се мама:
- ..Чантата ти не е тъй голяма -
сложи най-важните неща за тебе.
- Как не зная що ще ми потребе?!
- Вземи си, дъще, мъничко от нашто слънце,
за посев си вземи от мойта обич зрънце,
късче си вземи и от небето наше свято -
оттатъшното ще ти бъде непознато…
..и парче си отрежи от моето сърце -
то без теб.. без туй ще е надве!
От градината си стръкче отскубни,
шепичка си само от двора пръст вземи,
за моето сърце ти място не търси -
то само до теб ще си върви,
и за мойте сълзи грижа не бери -
аз ще ги проводя със реки!
- Какво да ти притуря още аз не знам
- сигур… всичко ще си имаш, дъще, там
… сложих в куфарите цялото имане,
за друго се не бой - искай и ще стане!
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
