Feb 11, 2015, 7:55 AM

Имането на мама

  Poetry » Other
685 0 9

Имането на мама

 

Заминавам! Надалече ще пътувам,
стягам куфари - над тях умувам:
какво да сложа най-напред не знам
какво ли ще ми трябва там?!


Гледа ме и чуди ми се мама:
- ..Чантата ти не е тъй голяма -
сложи най-важните неща за тебе.
- Как не зная що ще ми потребе?!

 

- Вземи си, дъще, мъничко от нашто слънце,
за посев си вземи от мойта обич зрънце,
късче си вземи и от небето наше свято -
оттатъшното ще ти бъде непознато…

 

..и парче си отрежи от моето сърце -
то без теб.. без туй ще е надве!
От градината си стръкче отскубни,
шепичка си само от двора пръст вземи,

 

за моето сърце ти място не търси -
то само до теб ще си върви,
и за мойте сълзи грижа не бери -
аз ще ги проводя със реки!

 

- Какво да ти притуря още аз не знам
- сигур… всичко ще си имаш, дъще, там
… сложих в куфарите цялото имане,
за друго се не бой - искай и ще стане!

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...