11.02.2015 г., 7:55

Имането на мама

684 0 9

Имането на мама

 

Заминавам! Надалече ще пътувам,
стягам куфари - над тях умувам:
какво да сложа най-напред не знам
какво ли ще ми трябва там?!


Гледа ме и чуди ми се мама:
- ..Чантата ти не е тъй голяма -
сложи най-важните неща за тебе.
- Как не зная що ще ми потребе?!

 

- Вземи си, дъще, мъничко от нашто слънце,
за посев си вземи от мойта обич зрънце,
късче си вземи и от небето наше свято -
оттатъшното ще ти бъде непознато…

 

..и парче си отрежи от моето сърце -
то без теб.. без туй ще е надве!
От градината си стръкче отскубни,
шепичка си само от двора пръст вземи,

 

за моето сърце ти място не търси -
то само до теб ще си върви,
и за мойте сълзи грижа не бери -
аз ще ги проводя със реки!

 

- Какво да ти притуря още аз не знам
- сигур… всичко ще си имаш, дъще, там
… сложих в куфарите цялото имане,
за друго се не бой - искай и ще стане!

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...