Името ми - Господ го изгуби
Изсъхнаха косите ми,
без корен плачеща върба,
състарих се безумно,
някога красива в самота.
Живеех в очакване,
в замък с мечти
и случиха се чудесата,
но от тях така боли...
Пътищата се кръстосваха,
събрали се за миг,
табелите им се износваха,
разкъсвах се е безмълвен вик.
Името ми - Господ го изгуби,
забравих го и аз.
И някой ме изнуди
кръстове да гледам във захлас.
С желание купувах,
продавах напук.
И себе си винаги виждах
в очите на някой друг.
и той... ослепяваше...
без корен плачеща върба,
състарих се безумно,
някога красива в самота.
Живеех в очакване,
в замък с мечти
и случиха се чудесата,
но от тях така боли...
Пътищата се кръстосваха,
събрали се за миг,
табелите им се износваха,
разкъсвах се е безмълвен вик.
Името ми - Господ го изгуби,
забравих го и аз.
И някой ме изнуди
кръстове да гледам във захлас.
С желание купувах,
продавах напук.
И себе си винаги виждах
в очите на някой друг.
и той... ослепяваше...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Свобода Все права защищены
