Изсъхнаха косите ми,
без корен плачеща върба,
състарих се безумно,
някога красива в самота.
Живеех в очакване,
в замък с мечти
и случиха се чудесата,
но от тях така боли...
Пътищата се кръстосваха,
събрали се за миг,
табелите им се износваха,
разкъсвах се е безмълвен вик. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация