Mar 2, 2008, 11:12 PM

Името ми - Господ го изгуби

  Poetry
645 0 2
Изсъхнаха косите ми,
без корен плачеща върба,
състарих се безумно,
някога красива в самота.

Живеех в очакване,
в замък с мечти 
и случиха се чудесата,
но от тях така боли...

Пътищата се кръстосваха,
събрали се за миг,
табелите им се износваха,
разкъсвах се е безмълвен вик.

Името ми - Господ го изгуби,
забравих го и аз.
И някой ме изнуди
кръстове да гледам във захлас.

С желание купувах,
продавах напук.
И себе си винаги виждах
в очите на някой друг.

и той... ослепяваше...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихчето ти е невероятно!Тръпки ме побиха...Най-искрен поздрав
  • Стихът е много силен, Съни! Но е много тъжно, че млада жена (като теб) може да се чувства така...
    Пожелавам ти да се огледаш в зрящи и влюбени очи! Сърдечен поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...