4 февр. 2005 г., 11:40

Импресия

1.2K 0 4

                         ИМПРЕСИЯ

Поглеждайки го, ясновидецът ще забележи

потискащите сиви обръчи на горестта,

обгърнали астралното му тяло.

Ще види ясно мъртвите възторзи и копнежи,

погребани в настъпилата странна празнота

след разминаване или раздяла.

 

Самият той едва ли знае колко е прозрачна

душата му за зоркото всевиждащо око,

надраснало физичната заблуда.

Замислено-печален кротко той седи във здрача,

отчаяно повтаря вечния въпрос “Защо?”

и чака може би да стане чудо.

 

Бел. авт.: Стихотворението е третата част от триптих. Първата е “Елегия”, а втората – “Разминаване”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина, Далия, чудеса стават, но... само такива, за които е преценено където трябва, че "се полагат" на съответния човек.
  • Чудеса стават, само трябва да вярваме в тях...
  • Добре, щом и при минаването покрай шестия етаж се казва същото, има изгледи с оптимизма си падащият да предизвика минаване отдолу в точния момент на камион, натоварен с дунапрен.
  • Хареса ми! 6

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...