4.02.2005 г., 11:40

Импресия

1.2K 0 4

                         ИМПРЕСИЯ

Поглеждайки го, ясновидецът ще забележи

потискащите сиви обръчи на горестта,

обгърнали астралното му тяло.

Ще види ясно мъртвите възторзи и копнежи,

погребани в настъпилата странна празнота

след разминаване или раздяла.

 

Самият той едва ли знае колко е прозрачна

душата му за зоркото всевиждащо око,

надраснало физичната заблуда.

Замислено-печален кротко той седи във здрача,

отчаяно повтаря вечния въпрос “Защо?”

и чака може би да стане чудо.

 

Бел. авт.: Стихотворението е третата част от триптих. Първата е “Елегия”, а втората – “Разминаване”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина, Далия, чудеса стават, но... само такива, за които е преценено където трябва, че "се полагат" на съответния човек.
  • Чудеса стават, само трябва да вярваме в тях...
  • Добре, щом и при минаването покрай шестия етаж се казва същото, има изгледи с оптимизма си падащият да предизвика минаване отдолу в точния момент на камион, натоварен с дунапрен.
  • Хареса ми! 6

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...