Feb 4, 2005, 11:40 AM

Импресия

  Poetry
1.2K 0 4

                         ИМПРЕСИЯ

Поглеждайки го, ясновидецът ще забележи

потискащите сиви обръчи на горестта,

обгърнали астралното му тяло.

Ще види ясно мъртвите възторзи и копнежи,

погребани в настъпилата странна празнота

след разминаване или раздяла.

 

Самият той едва ли знае колко е прозрачна

душата му за зоркото всевиждащо око,

надраснало физичната заблуда.

Замислено-печален кротко той седи във здрача,

отчаяно повтаря вечния въпрос “Защо?”

и чака може би да стане чудо.

 

Бел. авт.: Стихотворението е третата част от триптих. Първата е “Елегия”, а втората – “Разминаване”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина, Далия, чудеса стават, но... само такива, за които е преценено където трябва, че "се полагат" на съответния човек.
  • Чудеса стават, само трябва да вярваме в тях...
  • Добре, щом и при минаването покрай шестия етаж се казва същото, има изгледи с оптимизма си падащият да предизвика минаване отдолу в точния момент на камион, натоварен с дунапрен.
  • Хареса ми! 6

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...