17 сент. 2009 г., 00:13

Импресия

858 0 19

Със листа са застлани алеите,

като пъстър родопски килим.

Ще пошляпам шумно по локвите,

дето есенен дъжд е постлал.

 

В този стихнал във залеза парк,

само спомени с мен разговарят,

над главата ми ронят се листите -

сякаш секунди отшумоляват.

 

И за миг съм с момичешки плитки -

колко весели тайни разказват.

Стъпвам с радост по алеите мокри,

а нозете ми не вървят, а летят.

 

Не тъгувам по времето минало,

само плахост под стъпките ми шуми.

Есента оцвети пак посивелите ми надежди

с топли, нежни и цветни мечти.

 

 


Честит празник на всички! ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ!

 

 

 

 

17.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...