Sep 17, 2009, 12:13 AM

Импресия

  Poetry
854 0 19

Със листа са застлани алеите,

като пъстър родопски килим.

Ще пошляпам шумно по локвите,

дето есенен дъжд е постлал.

 

В този стихнал във залеза парк,

само спомени с мен разговарят,

над главата ми ронят се листите -

сякаш секунди отшумоляват.

 

И за миг съм с момичешки плитки -

колко весели тайни разказват.

Стъпвам с радост по алеите мокри,

а нозете ми не вървят, а летят.

 

Не тъгувам по времето минало,

само плахост под стъпките ми шуми.

Есента оцвети пак посивелите ми надежди

с топли, нежни и цветни мечти.

 

 


Честит празник на всички! ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ!

 

 

 

 

17.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...