Със листа са застлани алеите,
като пъстър родопски килим.
Ще пошляпам шумно по локвите,
дето есенен дъжд е постлал.
В този стихнал във залеза парк,
само спомени с мен разговарят,
над главата ми ронят се листите -
сякаш секунди отшумоляват.
И за миг съм с момичешки плитки -
колко весели тайни разказват.
Стъпвам с радост по алеите мокри,
а нозете ми не вървят, а летят.
Не тъгувам по времето минало,
само плахост под стъпките ми шуми.
Есента оцвети пак посивелите ми надежди
с топли, нежни и цветни мечти.
Честит празник на всички! ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ!
17.09.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados