17 sept 2009, 0:13

Импресия

  Poesía
856 0 19

Със листа са застлани алеите,

като пъстър родопски килим.

Ще пошляпам шумно по локвите,

дето есенен дъжд е постлал.

 

В този стихнал във залеза парк,

само спомени с мен разговарят,

над главата ми ронят се листите -

сякаш секунди отшумоляват.

 

И за миг съм с момичешки плитки -

колко весели тайни разказват.

Стъпвам с радост по алеите мокри,

а нозете ми не вървят, а летят.

 

Не тъгувам по времето минало,

само плахост под стъпките ми шуми.

Есента оцвети пак посивелите ми надежди

с топли, нежни и цветни мечти.

 

 


Честит празник на всички! ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ!

 

 

 

 

17.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...