17 sept 2009, 0:13

Импресия

  Poesía
857 0 19

Със листа са застлани алеите,

като пъстър родопски килим.

Ще пошляпам шумно по локвите,

дето есенен дъжд е постлал.

 

В този стихнал във залеза парк,

само спомени с мен разговарят,

над главата ми ронят се листите -

сякаш секунди отшумоляват.

 

И за миг съм с момичешки плитки -

колко весели тайни разказват.

Стъпвам с радост по алеите мокри,

а нозете ми не вървят, а летят.

 

Не тъгувам по времето минало,

само плахост под стъпките ми шуми.

Есента оцвети пак посивелите ми надежди

с топли, нежни и цветни мечти.

 

 


Честит празник на всички! ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ!

 

 

 

 

17.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...