17.09.2009 г., 0:13

Импресия

855 0 19

Със листа са застлани алеите,

като пъстър родопски килим.

Ще пошляпам шумно по локвите,

дето есенен дъжд е постлал.

 

В този стихнал във залеза парк,

само спомени с мен разговарят,

над главата ми ронят се листите -

сякаш секунди отшумоляват.

 

И за миг съм с момичешки плитки -

колко весели тайни разказват.

Стъпвам с радост по алеите мокри,

а нозете ми не вървят, а летят.

 

Не тъгувам по времето минало,

само плахост под стъпките ми шуми.

Есента оцвети пак посивелите ми надежди

с топли, нежни и цветни мечти.

 

 


Честит празник на всички! ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ!

 

 

 

 

17.09.2009 г.

Весела ЙОСИФОВА

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...