17 мар. 2010 г., 19:40

Импресия

574 0 2

 

 

                          Вятърът закачи червена връв

                          на опушения зимен стобор,

                          бялата стопи в съседския комин

                          и шумно загъргори

                                                               по керемидите.

 

 

                         Дядо Стоимен хлопна портата на

                                                                  запустелия дом,

                         сгълча в близката кория

                         разджафкалите се зли кучета

                         и отиде разсънен да срещне пролетта.

 

 

                        А тя позволи на разлудувалия се

                        горняк

                        да повдигне шарените поли,

                        запокити моминската си чест

                        и зачена недоносените рожби на

                                                                            на лятото...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...