17 mar 2010, 19:40

Импресия

  Poesía » Otra
572 0 2

 

 

                          Вятърът закачи червена връв

                          на опушения зимен стобор,

                          бялата стопи в съседския комин

                          и шумно загъргори

                                                               по керемидите.

 

 

                         Дядо Стоимен хлопна портата на

                                                                  запустелия дом,

                         сгълча в близката кория

                         разджафкалите се зли кучета

                         и отиде разсънен да срещне пролетта.

 

 

                        А тя позволи на разлудувалия се

                        горняк

                        да повдигне шарените поли,

                        запокити моминската си чест

                        и зачена недоносените рожби на

                                                                            на лятото...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...