17.03.2010 г., 19:40

Импресия

571 0 2

 

 

                          Вятърът закачи червена връв

                          на опушения зимен стобор,

                          бялата стопи в съседския комин

                          и шумно загъргори

                                                               по керемидите.

 

 

                         Дядо Стоимен хлопна портата на

                                                                  запустелия дом,

                         сгълча в близката кория

                         разджафкалите се зли кучета

                         и отиде разсънен да срещне пролетта.

 

 

                        А тя позволи на разлудувалия се

                        горняк

                        да повдигне шарените поли,

                        запокити моминската си чест

                        и зачена недоносените рожби на

                                                                            на лятото...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...