Вятърът закачи червена връв
на опушения зимен стобор,
бялата стопи в съседския комин
и шумно загъргори
по керемидите.
Дядо Стоимен хлопна портата на
запустелия дом,
сгълча в близката кория
разджафкалите се зли кучета
и отиде разсънен да срещне пролетта.
А тя позволи на разлудувалия се
горняк
да повдигне шарените поли,
запокити моминската си чест
и зачена недоносените рожби на
на лятото...
© Янко All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
