17 янв. 2008 г., 11:51

In Deep Grief/В дълбока тъга 

  Поэзия » Философская
633 0 12

В дълбока тъга минават години,

в посоки измамни, в погрешни следи,

лъжовното време безследно премина

с филтрирани стъпки в подземни води.

Какво ли ми носят на идване дните,

младежкият блян се размеси с печал,

животът прогни, бледнеят боите

и цветният сън се оцапа със кал.

Объркан се лутам сред сивите вълци,

в дълбоката джунгла намирам подслон,

очите са сухи, не плача, но хълцам,

а пътят ми свършва с дилемен разклон.

И тръгвам отново, животът е страшен

с измамно очакван, злощастен финал,

следите остават от стъпките прашни,

а вълчият вой се пропуква от жал.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много тъжно, но и истинско! Както винаги- майсторски сътворено!
    Май сме доста тези, за които си го "писал".
    Поздравявам те!
  • Страхотен стих!
  • Митак-много добро. Поздрави!!!
  • Усетих всяка твоя дума, невероятно внушение...Браво, Митко, обичам поезията ти!!!
  • Моите поздравления за този стих!
    Тъжен, но много хубав!
  • Знаеш, че винаги те чета, нали?
    Пишеш завладяващо и докосващо душата!
  • Много силно, това стихотворение ми става едно от любимите от теб!!!Нямам думи!!!Всичко е казано!!!Браво, Митко!!!
  • Толкова истинско!
    Имаш много силно перо!
  • Все едно си писал за моята тъга...
    Толкова хубаво...! и толкова тъжно...
    от тъгата се раждат хубавите стихове.
    поетите май са тъжни хора...с обич, Димитър.
  • Много тъжно и самотно.Подарявам ти хиляди усмивки,за да направим животът по-малко страшен ....и т.н. до хиляда
  • Много е хубаво!
    Поздравления!
  • Хубав стих.Нямаш престава колко близко ми прозвуча ,колко познато.И аз вървя по този път..
    Поздрави!!
Предложения
: ??:??