In Deep Grief/В дълбока тъга
В дълбока тъга минават години,
в посоки измамни, в погрешни следи,
лъжовното време безследно премина
с филтрирани стъпки в подземни води.
Какво ли ми носят на идване дните,
младежкият блян се размеси с печал,
животът прогни, бледнеят боите
и цветният сън се оцапа със кал.
Объркан се лутам сред сивите вълци,
в дълбоката джунгла намирам подслон,
очите са сухи, не плача, но хълцам,
а пътят ми свършва с дилемен разклон.
И тръгвам отново, животът е страшен
с измамно очакван, злощастен финал,
следите остават от стъпките прашни,
а вълчият вой се пропуква от жал.
© Димитър Станчев All rights reserved.
