17 ene 2008, 11:51

In Deep Grief/В дълбока тъга

823 0 12

В дълбока тъга минават години,

в посоки измамни, в погрешни следи,

лъжовното време безследно премина

с филтрирани стъпки в подземни води.

Какво ли ми носят на идване дните,

младежкият блян се размеси с печал,

животът прогни, бледнеят боите

и цветният сън се оцапа със кал.

Объркан се лутам сред сивите вълци,

в дълбоката джунгла намирам подслон,

очите са сухи, не плача, но хълцам,

а пътят ми свършва с дилемен разклон.

И тръгвам отново, животът е страшен

с измамно очакван, злощастен финал,

следите остават от стъпките прашни,

а вълчият вой се пропуква от жал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...