In Deep Grief/В дълбока тъга
В дълбока тъга минават години,
в посоки измамни, в погрешни следи,
лъжовното време безследно премина
с филтрирани стъпки в подземни води.
Какво ли ми носят на идване дните,
младежкият блян се размеси с печал,
животът прогни, бледнеят боите
и цветният сън се оцапа със кал.
Объркан се лутам сред сивите вълци,
в дълбоката джунгла намирам подслон,
очите са сухи, не плача, но хълцам,
а пътят ми свършва с дилемен разклон.
И тръгвам отново, животът е страшен
с измамно очакван, злощастен финал,
следите остават от стъпките прашни,
а вълчият вой се пропуква от жал.
© Димитър Станчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотен стих!
-
Митак-много добро. Поздрави!!!
-
Усетих всяка твоя дума, невероятно внушение...Браво, Митко, обичам поезията ти!!!
-
Моите поздравления за този стих!
Тъжен, но много хубав! -
Знаеш, че винаги те чета, нали?
Пишеш завладяващо и докосващо душата! -
Много силно, това стихотворение ми става едно от любимите от теб!!!Нямам думи!!!Всичко е казано!!!Браво, Митко!!!
-
Толкова истинско!
Имаш много силно перо! -
Все едно си писал за моята тъга...
Толкова хубаво...! и толкова тъжно...
от тъгата се раждат хубавите стихове.
поетите май са тъжни хора...с обич, Димитър. -
Много тъжно и самотно.Подарявам ти хиляди усмивки,за да направим животът по-малко страшен
....и т.н. до хиляда -
Много е хубаво!
Поздравления! -
Хубав стих.Нямаш престава колко близко ми прозвуча ,колко познато.И аз вървя по този път..
Поздрави!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Май сме доста тези, за които си го "писал".
Поздравявам те!