1 авг. 2021 г., 22:05

In memoriam

1.6K 7 17

 

                      На Ивайло Балабанов

 

 

"Честта е болна, съвестта пияна,

а ореолите - алъш-вериш."

Кой с българското стори днес подмяна?

Мечтите ни на вкиснато миришат!

"Дрогясали беднюги и апаши"

за новите месии се представят.

Историята гледа и се плаши,

в тринадесет столетия оставила

на българина името достойно,

с неопетнени святи идеали.

Свирепа алчност заваля поройно

и честността в калта ѝ се удави.

Аз стиховете ти чета, Поете,

родил се в Хухла на бразда гранична.

Ти бе от хората, които светят

без суета, а с тихото величие

на тези, дето даже след смъртта си

урока по достойнство преподават.

Дано запали свещ и се прекръсти,

разбрал това, народът на България!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е моят начин да го почета отдалече...
  • Достойно естъ... Той би го оценил.
  • Дали е стигнало до него? Бих искала да може да усети общия ни поклон, Росинка!❤️
  • Много хубаво посвещение, Мари! Страхотен талант си!🌹
  • Ирка, и твоите корени ли са оттам? Сигурно лично си го познавала! Ние се запознахме във Фейсбук и си писахме малко, почувствах, че е изключителен човек, но после аз излязох от тази общност и връзката ни прекъсна.❤️
    Скити, Светулча, радвам се да ви видя, осъзнавайки, че с присъствието си отдавате почит на големия Ивайло Балабанов! 🌹Благодаря ви, момичета!❤️

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...