На Ивайло Балабанов
"Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериш."
Кой с българското стори днес подмяна?
Мечтите ни на вкиснато миришат!
"Дрогясали беднюги и апаши"
за новите месии се представят.
Историята гледа и се плаши,
в тринадесет столетия оставила
на българина името достойно,
с неопетнени святи идеали.
Свирепа алчност заваля поройно
и честността в калта ѝ се удави.
Аз стиховете ти чета, Поете,
родил се в Хухла на бразда гранична.
Ти бе от хората, които светят
без суета, а с тихото величие
на тези, дето даже след смъртта си
урока по достойнство преподават.
Дано запали свещ и се прекръсти,
разбрал това, народът на България!
© Мария Панайотова Все права защищены