1.08.2021 г., 22:05

In memoriam

1.6K 7 17

 

                      На Ивайло Балабанов

 

 

"Честта е болна, съвестта пияна,

а ореолите - алъш-вериш."

Кой с българското стори днес подмяна?

Мечтите ни на вкиснато миришат!

"Дрогясали беднюги и апаши"

за новите месии се представят.

Историята гледа и се плаши,

в тринадесет столетия оставила

на българина името достойно,

с неопетнени святи идеали.

Свирепа алчност заваля поройно

и честността в калта ѝ се удави.

Аз стиховете ти чета, Поете,

родил се в Хухла на бразда гранична.

Ти бе от хората, които светят

без суета, а с тихото величие

на тези, дето даже след смъртта си

урока по достойнство преподават.

Дано запали свещ и се прекръсти,

разбрал това, народът на България!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е моят начин да го почета отдалече...
  • Достойно естъ... Той би го оценил.
  • Дали е стигнало до него? Бих искала да може да усети общия ни поклон, Росинка!❤️
  • Много хубаво посвещение, Мари! Страхотен талант си!🌹
  • Ирка, и твоите корени ли са оттам? Сигурно лично си го познавала! Ние се запознахме във Фейсбук и си писахме малко, почувствах, че е изключителен човек, но после аз излязох от тази общност и връзката ни прекъсна.❤️
    Скити, Светулча, радвам се да ви видя, осъзнавайки, че с присъствието си отдавате почит на големия Ивайло Балабанов! 🌹Благодаря ви, момичета!❤️

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...