Инатът ми не помни да е раждан
Нощта ли събуди писанчото черен
да тича с игрива походка
пред пулса ми спрял
и очите си вперил
да гледа към мен доживотно?
А пътят държи преднината да вземе.
Буксуват нозете - олово.
Разресва косите ми лунният гребен.
Душата мъгла е отново.
Страхът е додето представа загубиш
и счупиш последната лампа.
Кой къса цветя между бурени в тъмно
и вярва,че друг ще зарадва?
Хронично убийство на алфа с омега,
добре че пиян е кошмарът.
Не може овчарят с вълшебната гега
звездите в кошара да вкара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
