4.09.2019 г., 16:55 ч.

Инатът ми не помни да е раждан 

  Поезия » Друга
5.0 / 7
805 5 7
Нощта ли събуди писанчото черен
да тича с игрива походка
пред пулса ми спрял
и очите си вперил
да гледа към мен доживотно?
А пътят държи преднината да вземе.
Буксуват нозете - олово.
Разресва косите ми лунният гребен.
Душата мъгла е отново.
Страхът е додето представа загубиш
и счупиш последната лампа.
Кой къса цветя между бурени в тъмно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
  • Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
  • ...сън са били белоцветните вишни! Д. Дебелянов Разцъфналите млади вишни в двора благоухаят, бухнали...
  • Бягай, бягай невръстна робиньо, мъгла се вдига, потеря иде! Бягай от чужди, крий се от свои – за гро...

Още произведения »