RainaVakova
431 2760
4.09.2019 г., 16:55 ч.

Инатът ми не помни да е раждан 

  Поезия » Друга
720 5 7

Нощта ли събуди писанчото черен
да тича с игрива походка
пред пулса ми спрял

                            и очите си вперил
да гледа към мен доживотно?

 

А пътят държи преднината да вземе.
Буксуват нозете - олово.
Разресва косите ми лунният гребен.
Душата мъгла е отново.

 

Страхът е додето представа загубиш
и счупиш последната лампа.
Кой къса цветя между бурени в тъмно
и вярва,че друг ще зарадва?

 

Хронично убийство на алфа с омега,
добре че пиян е кошмарът.
Не може овчарят с вълшебната гега
звездите в кошара да вкара.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, Марианче...бъдете много вдъхновени! Вие сте прекрасни читатели, улавящи нотите на емоцията. Радвам се, че почувствахте!
  • Великолепна си, Райна! Прекрасно, затрогващо, богато в изказа, образно!
  • Благоаря ви, приятели. Бъдете вдъхновени!
  • Вълшебно!
  • Разкош е поезията ти Райне!
    "Хронично убийство на алфа с омега,
    добре че пиян е кошмарът.
    Не може овчарят с вълшебната гега
    звездите в кошара да вкара".
  • Интересно и хубаво
    "... Хронично убийство на алфа с омега,
    добре че пиян е кошмарът.
    Не може овчарят с вълшебната гега
    звездите в кошара да вкара."
  • "Добре че пиян е кошмарът"!
    При теб е винаги хубаво, защото поезията пирува, Рени!
Предложения
: ??:??