22 апр. 2006 г., 20:29

Индъстриал

1.6K 0 9

Скърцащи стоманени крачета,

полазили изкуствен портокал.

Изкуствено сърце зададения алгоритъм следва

и ехото на всеки негов удар

пътува в коридори от метал.

Запечатани на лента - 

гласове на живи птици

в този синтетичен мрак отекват.

Погълнати са всички светещи частици...

Сигнал!

И пръсва се ядро, обвито в силикон-

разлива светлината своя спектър,

заряд добива всеки неутрон.

Струи енергия и хиляди фотони

завихрят в своята стихия

неживи фибри и свободни електрони,

разтърсвайки стените на металната кутия.

Еуфория!

Достигнал своя действен транс

опровергава атомът статичната теория.

И при всяка среща с друг,

вследствие от предизвикания резонанс,

Поражда се в системата нов звук-

размесвайки се в бясна какафония.

Но всеки сблъсък на частици

води до сдвояване

и концентриране на ярка светлина-

сливат се в хармония вълните

преливат звуци и лъчи в мелодия една.


...там , където няма прах и мирис

...там, на края на реалността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разцепваш ме!
  • Право в целта.Всеки трябва да усети свръх естетиката на прецизността.Картини от този тип ще накарат сърцата ви да бият в най-учестения пулс, а душите ви ще усетят истинската чистота на нещата.Всичката тази симфония от звуци всъщност води до абсолютна тишина.Картините се движат толкова бързо и все пак прецизно, че всяка одисея, свързана с тях е уникална.Ти си сътворила уникален шедьовър.
  • мерси!!! ами няма много за смилане- опитах се да опиша картина, която имам в главата си
  • Много е силно, но май не успях да го смеля... Браво!
  • (изчервяв) хаха! мерси

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...