22.04.2006 г., 20:29

Индъстриал

1.6K 0 9

Скърцащи стоманени крачета,

полазили изкуствен портокал.

Изкуствено сърце зададения алгоритъм следва

и ехото на всеки негов удар

пътува в коридори от метал.

Запечатани на лента - 

гласове на живи птици

в този синтетичен мрак отекват.

Погълнати са всички светещи частици...

Сигнал!

И пръсва се ядро, обвито в силикон-

разлива светлината своя спектър,

заряд добива всеки неутрон.

Струи енергия и хиляди фотони

завихрят в своята стихия

неживи фибри и свободни електрони,

разтърсвайки стените на металната кутия.

Еуфория!

Достигнал своя действен транс

опровергава атомът статичната теория.

И при всяка среща с друг,

вследствие от предизвикания резонанс,

Поражда се в системата нов звук-

размесвайки се в бясна какафония.

Но всеки сблъсък на частици

води до сдвояване

и концентриране на ярка светлина-

сливат се в хармония вълните

преливат звуци и лъчи в мелодия една.


...там , където няма прах и мирис

...там, на края на реалността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разцепваш ме!
  • Право в целта.Всеки трябва да усети свръх естетиката на прецизността.Картини от този тип ще накарат сърцата ви да бият в най-учестения пулс, а душите ви ще усетят истинската чистота на нещата.Всичката тази симфония от звуци всъщност води до абсолютна тишина.Картините се движат толкова бързо и все пак прецизно, че всяка одисея, свързана с тях е уникална.Ти си сътворила уникален шедьовър.
  • мерси!!! ами няма много за смилане- опитах се да опиша картина, която имам в главата си
  • Много е силно, но май не успях да го смеля... Браво!
  • (изчервяв) хаха! мерси

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...