Интрига

14 мар. 2008 г., 21:07

Поэзия » Философская

1160 0 1

Вечерта бе хладна и мека.
Любовта говореше с Утеха.
- Имам нужда от теб.
Каза Любовта с Надежда.
- Защо съм ти аз, кажи?
Любовта главата навежда.
- Снощи с Гнева аз бях.
Беше ми хубаво с него, признавам.
И Срамът сега остана със мен,
гневът с Изневярата после изчезна
и Тъгата после при мене дойде.
Утехата потърси Надежда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Интрига

Искате да прочетете повече?

Предложения