Интрига

Mar 14, 2008, 9:07 PM

Poetry » Phylosophy

1169 0 1

Вечерта бе хладна и мека.
Любовта говореше с Утеха.
- Имам нужда от теб.
Каза Любовта с Надежда.
- Защо съм ти аз, кажи?
Любовта главата навежда.
- Снощи с Гнева аз бях.
Беше ми хубаво с него, признавам.
И Срамът сега остана със мен,
гневът с Изневярата после изчезна
и Тъгата после при мене дойде.
Утехата потърси Надежда, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Интрига

Want to read more?

Random works